Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на водата

Православната църква почита на 7 януари светеца Йоан Кръстител, който е кръстил Исус Христос в река Йордан. Той е наричан още Предтеча. Денят е известен като Ивановден. Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

На 7 януари Православната църква отбелязва празничен ден на Йоан Кръстител. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: "Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света". Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Ивановден е празник на кумството и побратимството

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.