Ивановден

Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Иисус Христос и Св. Йоан Кръстител. Детайл от икона, XVII в.

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, предния ден, вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Самият ден след Йордановден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през тази година. Кумът, който е венчал, а после и кръщавал новородените, приготвял дарове за малките деца и със специален обреден хляб, обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец, забодени върху него, посреща младото семейство. Младите отиват в дома на своя кум, за да му поднесат приготвените от тях дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.

Традиция е да се посетят и именниците, в някои райони има обичай да бъдат ритулно къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.


Свети Йоан Кръстител – Пророк и креститель Иоанн Предтеча
7 януари е ден на Свети Йоан Кръстител – Пророк и креститель Иоанн Предтеча. Буйният предходник на Месията, предрекъл идването му и завършил трагично живота си от ръката на Иродовата щерка Саломе, възпоменаваме няколко пъти в годината:
на 7 януари – Събор на св. пророк Иоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление),
на 23 септември – Зачатие на св. Иоан Предтеча,
на 24 юни – Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден),
на 29 август – Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост),
на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител,
и на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов “събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този “най-голям между родените от жени”.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит е неговият принос при кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окървавената тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Богоявление и Ивановден

На 6 и 7 януари Православната ни църква отбелязва два много почитани от българския народ празника – Богоявление и деня на Свети Йоан Кръстител. У нас Богоявление е известен като Йордановден, а в много райони на страната празникът се нарича Водици.

На този ден 30-годишният Иисус Христос приема Светото Кръщение във водите на река Йордан от Свети Йоан Предтеча. При Кръщението присъствал и Дух Свети във вид на гълъб. Така Бог показал на света Троичната си същност. С това Кръщение се слага началото на Христовата проповед. Според еврейските традиции 30-годишната възраст е била необходима за всеки свещеник или учител, защото тогава човек вече е зрял и отговорен за деянията си. За християните Кръщението е тайнство, символ на очистване от първородния грях и след него греховният и прокълнат човек излиза обновен и възроден.

На Богоявление храмовете в България са пълни с вярващи, но най-много са присъстващите на Светата Литургия и Великия Водосвет. С четене на Псалми и специални молитви се освещава и благославя водата – символ на живот. В този ден тя се явява и като изключително средство за умиване на душата и очистване от греховете. По стара българска традиция след Водосвета всички се отправят към някой извор, река или морето, където свещеникът хвърля кръста, а младежи и мъже се хвърлят във водата, за да го извадят за здраве и благополучие. Този, който успее, целува кръста и получава свещеническа благословия. На този ден кръстът трябва да влезе във всеки християнски дом. С потопена в светена вода китка босилек свещеникът поръсва къщата, а стопаните даряват за здраве и благоденствие. С осветена вода се поръсват всички именници – Йордан, Йорданка, Боян, Богдан. Момите мият лицата си за да са хубави, а болните пият Богоявленска вода за лек. Кръщение Господне съвпада и с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Богоявление е първият от т. нар. Ивановски празници, с които завършва периодът от 12-те дни, наречени “поганни”. Според народните вярвания през тези дни по земята бродят тъмни и зли сили, които могат да предизвикат масови бедствия или да навредят на човека. И точно сега оживява известната още в предхристиянски времена вяра в магическата и живителна сила на водата. Обредните действия на Йордановден по същество са ритуално очистване и защита срещу нечистите сили. Великият Водосвет на празника напомня, че приемайки Светото Кръщение на река Йордан, Бог е обновил природата чрез вода и дух. На Богоявление в България се освещават бойните знамена и военните части. Този военен ритуал съществува от 1879 година след Освобождението ни от турско робство до 1946 година. Освещаването на знамената е възстановено официално от 6 януари 1993 година.

След Богоявление на 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител и Предтеча. Традицията на този ден по нашите земи е стара и богата. Около 50 храма в България са избрали за патрон Свети Йоан Кръстител – един от най-почитаните светци от нашия православен народ. Той е последният от старозаветните пророци, предсказал идването на Спасителя Иисус Христос. Свети Йоан кръщавал хората с думите: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Този, Който идва след мен, ще ви кръсти с Дух Свети и с Огън”. Името му се споменава при всяко богослужение, а иконата с изображението на Свети Йоан Кръстител с ангелски криле е винаги до тази на Иисус Христос на иконостаса в българските храмове. Ивановден – така българите наричат още празника, който продължава с обредите и обичаите, свързани с вярата в чудодейната сила на водата. За здраве и хубост се къпят малки и големи, във водата се потапят и всички младоженци. На този ден празнуват и всички, които носят едни от най-често срещаните имена в страната – Иван и Иванка.